Аз съм брегът на морето,
Чиито вълни си играят с луната.
Аз съм на кея стените,
Поглъщащи ударът на вълната.
Аз съм мидата в пясъка,
Която широки усмивки дарява.
Аз съм потънали стъпки,
Които малки крачета оставят.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhuC9Vfzj5Y0MVqKVGocSS8IUHCPfVAmQklV0BCNyFa6B4k0VZoOcmaunpPeV4rLD4VRMDwuv2eMMla-njzry5-4L3P4y9HgEk1reC2uXtRGdmlw8IpH17-JuLFRoVbkB4Llmw-vPwffdA/s1600/images.jpg)
Аз съм усмивка на майка,
Която слънцето гали.
Аз съм очи уморени,
Под сянката гъста заспали.
Аз съм страхът от дълбоко,
Който сковава сърцето.
Аз съм кораб далечен,
плаващ нейде в небето.
Аз съм песен на гларус,
Поздравяващ всички учтиво.
Аз съм пръстите крехки,
Рисуващи фигури криви.
Аз съм капките малки,
Течащи по чашата с бира.
Аз съм скрита наслада
На самотника,който отпива.
...аз съм ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар