Здравейте!Тук съм за да ви споделя частица от себе си,макар и не професионално или школувано.Всичко,което пиша, е просто плод на алкохолни мисли и пепелници пълни с фасове.Нещата,които ме вдъхновяват, са любовта ми към литературата и ,разбира се,преживявания.Обичам лошото време,рок музиката и усмихнатите хора.Всъщност,постоянно откривам нови неща,които да обичам.Колекционирам моменти и..стари книги.
неделя, 9 март 2014 г.
Аз съм...
Аз съм брегът на морето,
Чиито вълни си играят с луната.
Аз съм на кея стените,
Поглъщащи ударът на вълната.
Аз съм мидата в пясъка,
Която широки усмивки дарява.
Аз съм потънали стъпки,
Които малки крачета оставят.
Аз съм усмивка на майка,
Която слънцето гали.
Аз съм очи уморени,
Под сянката гъста заспали.
Аз съм страхът от дълбоко,
Който сковава сърцето.
Аз съм кораб далечен,
плаващ нейде в небето.
Аз съм песен на гларус,
Поздравяващ всички учтиво.
Аз съм пръстите крехки,
Рисуващи фигури криви.
Аз съм капките малки,
Течащи по чашата с бира.
Аз съм скрита наслада
На самотника,който отпива.
...аз съм ти!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар