Бурното море разказва
за корабите от него погълнати.
За хиляди отчаяни викове,
за падението на мачти опънати.
Виждат се още телата разпръснати,
а луната полята е с кръв.
Съдби разнородни събраха се
и за бурята станаха стръв.
И няма последен,ни пръв.
Обезобразени са всички души,
а по очите им широко отворени
чете се смъртта на тихи мечти.
Потопени са всички звезди
и приятелства посинели изстиват.
А любови на горещи ръце,
изнемощели във вечност заспиват.
Здравейте!Тук съм за да ви споделя частица от себе си,макар и не професионално или школувано.Всичко,което пиша, е просто плод на алкохолни мисли и пепелници пълни с фасове.Нещата,които ме вдъхновяват, са любовта ми към литературата и ,разбира се,преживявания.Обичам лошото време,рок музиката и усмихнатите хора.Всъщност,постоянно откривам нови неща,които да обичам.Колекционирам моменти и..стари книги.
вторник, 28 януари 2014 г.
вторник, 7 януари 2014 г.
Без мен
Не се обръщай след последното ни "чао".
Не търси в тълпата моите очи.
Не си припомняй всичко от начало.
Глава не скланяй,не плачи.
Не ме търси из страниците стари.
Не ме моли в отчаян миг.
Аз съм дим от хиляди цигари,
загасени в малкия ти пепелник.
Не ме целувай във съня си.
Вино не наливай в чашата до теб.
Намрази ме през деня си.
Нека всяка капка стане лед.
Миризмата моя не преследвай.
Забрави и думите без глас.
Стъпките
в мъгла ще избледнеят,
както от теб си тръгнах аз.
Не търси в тълпата моите очи.
Не си припомняй всичко от начало.
Глава не скланяй,не плачи.
Не ме търси из страниците стари.
Не ме моли в отчаян миг.
Аз съм дим от хиляди цигари,
загасени в малкия ти пепелник.
Не ме целувай във съня си.
Вино не наливай в чашата до теб.
Намрази ме през деня си.
Нека всяка капка стане лед.
Миризмата моя не преследвай.
Забрави и думите без глас.
Стъпките
в мъгла ще избледнеят,
както от теб си тръгнах аз.
Абонамент за:
Публикации (Atom)