Остани до мен с притихнала усмивка,
погледни ме и така ме запомни.
Свита и трепереща под твойта завивка
и с разбито его настрани.
Свойта история ще ти разкажа,
ровейки се из къдравата ти коса,
а пръстите ми сами ще покажат,
къде бе забита твойта стрела.
Устните ми ще припомнят
моменти минали,щастливи и зли.
А върху тях сълзи ще се ронят
и ще мокрят твойте очи.
Ще се сгуша силно в теб,
за да усетя как сърцето ти бие.
Дали отчупи се едно блокче лед
от айсберга,който в тебе се крие.
Остани до мен с притихнала усмивка,
погледни ме и така ме запомни.
Момичето от квартанлната спирка
със дълбоки и тъжни очи.
Здравейте!Тук съм за да ви споделя частица от себе си,макар и не професионално или школувано.Всичко,което пиша, е просто плод на алкохолни мисли и пепелници пълни с фасове.Нещата,които ме вдъхновяват, са любовта ми към литературата и ,разбира се,преживявания.Обичам лошото време,рок музиката и усмихнатите хора.Всъщност,постоянно откривам нови неща,които да обичам.Колекционирам моменти и..стари книги.
вторник, 17 декември 2013 г.
четвъртък, 5 декември 2013 г.
Животът..

няма нещастник,който да виня.
Не е роман,не е и песен
или път,който да изпепеля.
Животът ми не е пиеса
в театър изискан или скъп.
Но пада тежката завеса
след евтин край на тиха скръб.
Не е море под ярко слънце
или ураган под бледата луна.
Той е просто малко зрънце
от полето на майката Земя.
сряда, 4 декември 2013 г.
ТЕ
Щастлив ли си така?
Робуващ на черна страст,
бясно, стискащ във ръка,
хартиената,мръсна власт?
Верига тясна около врата
притиска всяка твоя стъпка.
Отварят заключена врата
и копаят пътят ти към гроба.
В прегръдките си хладни стискаш
и радваш се на тоз капан.
И мислиш си,че много имаш,
а празника празнуваш сам.
И перчиш се,и парадираш,
и уж света държиш в ръце,
а приятелите дето имаш
не показват истинското си лице..ТЕ.
Робуващ на черна страст,
бясно, стискащ във ръка,
хартиената,мръсна власт?
Верига тясна около врата
притиска всяка твоя стъпка.
Отварят заключена врата
и копаят пътят ти към гроба.
В прегръдките си хладни стискаш
и радваш се на тоз капан.
И мислиш си,че много имаш,
а празника празнуваш сам.
И перчиш се,и парадираш,
и уж света държиш в ръце,
а приятелите дето имаш
не показват истинското си лице..ТЕ.
Болка
Черна стихия силно прикрита

Бясна стихия в сърцето забита
обвзема ме скришом и света ми разтриса!
Прокобата мръсна убива ме бавно,
изстисква ме нагло и гадно се смее.
Празнува отровата победата славна
и в шепи събира кръвта дето се лее!
Кръвта ми е черна-прокълната от нея
и капка по капка от мен си отива!
Боря се с тебе и с тебе живея
мъко проклета,недей ме напива!
Продадох ти душата си малка и свита,
не остави в мене мъничко радост.
Алчна си и дълбоко в мене си скрита
изчадие гадно на отчаяние и слабост!
Взимай от мен,граби като невидяла
държиш ме в ръцете си крехка и слаба!
Взимай от мен,аз всичко съм ти дала
имаш душата ми-това е твойта награда!
Абонамент за:
Публикации (Atom)