Болка

Черна стихия силно прикрита

бурна и дива чака от мен да излиза!
Бясна стихия в сърцето забита
обвзема ме скришом и света ми разтриса!
Прокобата мръсна убива ме бавно,
изстисква ме нагло и гадно се смее.
Празнува отровата победата славна
и в шепи събира кръвта дето се лее!
Кръвта ми е черна-прокълната от нея
и капка по капка от мен си отива!
Боря се с тебе и с тебе живея
мъко проклета,недей ме напива!
Продадох ти душата си малка и свита,
не остави в мене мъничко радост.
Алчна си и дълбоко в мене си скрита
изчадие гадно на отчаяние и слабост!
Взимай от мен,граби като невидяла
държиш ме в ръцете си крехка и слаба!
Взимай от мен,аз всичко съм ти дала
имаш душата ми-това е твойта награда!