Луната и ти.

Ти и луната.Луната и ти.
И няма звезди,а само ти.
И няма звук,а само ти.
И мечти няма,само ти.
Ти и само ти...

Няма мисли,нито слова.
Само ти под ярка луна.
И няма мостове,а само ти.
И светлина няма,само ти.
Ти и само ти...

Няма надежда,а само ти.
И няма въздух,а само ти.
И после няма,a само ти.

Ти и луната.Луната и ти.

Аз съм...

Аз съм брегът на морето,
Чиито вълни си играят с луната.
Аз съм на кея стените,
Поглъщащи ударът на вълната.
Аз съм мидата в пясъка,
Която широки усмивки дарява.
Аз съм потънали стъпки,
Които малки крачета оставят.




Аз съм усмивка на майка,
Която слънцето гали.
Аз съм очи уморени,
Под сянката гъста заспали.
Аз съм страхът от дълбоко,
Който сковава сърцето.
Аз съм кораб далечен,
плаващ нейде в небето.




Аз съм песен на гларус,
Поздравяващ всички учтиво.
Аз съм пръстите крехки,
Рисуващи фигури криви.
Аз съм капките малки,
Течащи по чашата с бира.
Аз съм скрита наслада
На самотника,който отпива.
...аз съм ти!

Т.Т

Две тела.Вълнрние.

Смут.Притеснение.

Поглед.Желание.Срам.

Объркване.Страдание.Блян.

Две души.Жажда.Мечта.

Спасение.Прегръдка една.

Докосване.Нежност.Страх.

Тръпки.Наслада.Грях.

Две очи.Той.Смирение.

Тя.Екстаз.Забвение.

Пръсти.Преплитане.Страст.

Стон.Шепот.Сласт...

Буря

Бурното море разказва
за корабите от него погълнати.
За хиляди отчаяни викове,
за падението на мачти опънати.

Виждат се още телата разпръснати,
а луната полята е с кръв.
Съдби разнородни събраха се
и за бурята станаха стръв.

И няма последен,ни пръв.
Обезобразени са всички души,
а по очите им широко отворени
чете се смъртта на тихи мечти.

Потопени са всички звезди
и приятелства посинели изстиват.
А любови на горещи ръце,
изнемощели във вечност заспиват.

Без мен

Не се обръщай след последното ни "чао".
Не търси в тълпата моите очи.
Не си припомняй  всичко от начало.
Глава не скланяй,не плачи.

Не ме търси из страниците стари.
Не ме моли в отчаян миг.
Аз съм дим от хиляди цигари,
загасени в малкия ти пепелник.

Не ме целувай във съня си.
Вино не наливай в чашата до теб.
Намрази ме през деня си.
Нека всяка капка стане лед.

Миризмата моя не преследвай.
Забрави и думите без глас.
Стъпките
в мъгла ще избледнеят,
както от теб си тръгнах аз.

Момичето от кварталната спирка

Остани до мен с притихнала усмивка,
погледни ме и така ме запомни.
Свита и трепереща под твойта завивка
и с разбито его настрани.

Свойта история ще ти разкажа,
ровейки се из къдравата ти коса,
а пръстите ми сами ще покажат,
къде бе забита твойта стрела.

Устните ми ще припомнят
моменти минали,щастливи и зли.
А върху тях сълзи ще се ронят
и ще мокрят твойте очи.

Ще се сгуша силно в теб,
за да усетя как сърцето ти бие.
Дали отчупи се едно блокче лед
от айсберга,който в тебе се крие.

Остани до мен с притихнала усмивка,
погледни ме и така ме запомни.
Момичето от квартанлната спирка
със дълбоки и тъжни очи.

Животът..

Животът ми не е чудесен,
няма нещастник,който да виня.
Не е роман,не е и песен
или път,който да изпепеля.

Животът ми не е пиеса
в театър изискан или скъп.
Но пада тежката завеса
след евтин край на тиха скръб.

Не е море под ярко слънце
или ураган под бледата луна.
Той е просто малко зрънце
от полето на майката Земя.