Буря

Бурното море разказва
за корабите от него погълнати.
За хиляди отчаяни викове,
за падението на мачти опънати.

Виждат се още телата разпръснати,
а луната полята е с кръв.
Съдби разнородни събраха се
и за бурята станаха стръв.

И няма последен,ни пръв.
Обезобразени са всички души,
а по очите им широко отворени
чете се смъртта на тихи мечти.

Потопени са всички звезди
и приятелства посинели изстиват.
А любови на горещи ръце,
изнемощели във вечност заспиват.

Без мен

Не се обръщай след последното ни "чао".
Не търси в тълпата моите очи.
Не си припомняй  всичко от начало.
Глава не скланяй,не плачи.

Не ме търси из страниците стари.
Не ме моли в отчаян миг.
Аз съм дим от хиляди цигари,
загасени в малкия ти пепелник.

Не ме целувай във съня си.
Вино не наливай в чашата до теб.
Намрази ме през деня си.
Нека всяка капка стане лед.

Миризмата моя не преследвай.
Забрави и думите без глас.
Стъпките
в мъгла ще избледнеят,
както от теб си тръгнах аз.