Буря

Бурното море разказва
за корабите от него погълнати.
За хиляди отчаяни викове,
за падението на мачти опънати.

Виждат се още телата разпръснати,
а луната полята е с кръв.
Съдби разнородни събраха се
и за бурята станаха стръв.

И няма последен,ни пръв.
Обезобразени са всички души,
а по очите им широко отворени
чете се смъртта на тихи мечти.

Потопени са всички звезди
и приятелства посинели изстиват.
А любови на горещи ръце,
изнемощели във вечност заспиват.

Без мен

Не се обръщай след последното ни "чао".
Не търси в тълпата моите очи.
Не си припомняй  всичко от начало.
Глава не скланяй,не плачи.

Не ме търси из страниците стари.
Не ме моли в отчаян миг.
Аз съм дим от хиляди цигари,
загасени в малкия ти пепелник.

Не ме целувай във съня си.
Вино не наливай в чашата до теб.
Намрази ме през деня си.
Нека всяка капка стане лед.

Миризмата моя не преследвай.
Забрави и думите без глас.
Стъпките
в мъгла ще избледнеят,
както от теб си тръгнах аз.

Момичето от кварталната спирка

Остани до мен с притихнала усмивка,
погледни ме и така ме запомни.
Свита и трепереща под твойта завивка
и с разбито его настрани.

Свойта история ще ти разкажа,
ровейки се из къдравата ти коса,
а пръстите ми сами ще покажат,
къде бе забита твойта стрела.

Устните ми ще припомнят
моменти минали,щастливи и зли.
А върху тях сълзи ще се ронят
и ще мокрят твойте очи.

Ще се сгуша силно в теб,
за да усетя как сърцето ти бие.
Дали отчупи се едно блокче лед
от айсберга,който в тебе се крие.

Остани до мен с притихнала усмивка,
погледни ме и така ме запомни.
Момичето от квартанлната спирка
със дълбоки и тъжни очи.

Животът..

Животът ми не е чудесен,
няма нещастник,който да виня.
Не е роман,не е и песен
или път,който да изпепеля.

Животът ми не е пиеса
в театър изискан или скъп.
Но пада тежката завеса
след евтин край на тиха скръб.

Не е море под ярко слънце
или ураган под бледата луна.
Той е просто малко зрънце
от полето на майката Земя.

ТЕ

Щастлив ли си така?
Робуващ на черна страст,
бясно, стискащ във ръка,
хартиената,мръсна власт?

Верига тясна около врата
притиска всяка твоя стъпка.
Отварят заключена врата
и копаят пътят ти към гроба.

В прегръдките си хладни стискаш
и радваш се на тоз капан.
И мислиш си,че много имаш,
а празника празнуваш сам.

И перчиш се,и парадираш,
и уж света държиш в ръце,
а приятелите дето имаш
не показват истинското си лице..ТЕ.

Болка

Черна стихия силно прикрита

бурна и дива чака от мен да излиза!
Бясна стихия в сърцето забита
обвзема ме скришом и света ми разтриса!
Прокобата мръсна убива ме бавно,
изстисква ме нагло и гадно се смее.
Празнува отровата победата славна
и в шепи събира кръвта дето се лее!
Кръвта ми е черна-прокълната от нея
и капка по капка от мен си отива!
Боря се с тебе и с тебе живея
мъко проклета,недей ме напива!
Продадох ти душата си малка и свита,
не остави в мене мъничко радост.
Алчна си и дълбоко в мене си скрита
изчадие гадно на отчаяние и слабост!
Взимай от мен,граби като невидяла
държиш ме в ръцете си крехка и слаба!
Взимай от мен,аз всичко съм ти дала
имаш душата ми-това е твойта награда!